Съдебна практика

Определение № 362/22.05.2017 г. ОС - Кюстендил

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №362

гр.Кюстендил, 22.05.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Окръжен съд-гр.Кюстендил, четвърти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Красимир Бамбов

Членове: Милена Богданова

Веселина Джонева

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№231/2017г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.413 ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на „****“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в *******, представлявано от управителя К.ИЛ., подадена, чрез пълномощника адв.Кирил Груйчев от АК-София, против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.04.2017г., издадена по ч.гр.д.№619 по описа за 2017г. на Районен съд-Дупница.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на заповедта за изпълнение в частта за разноските, поради обстоятелството, че със същата съдът не е присъдил в полза на дружеството-заявител, всички направени от него разноски, а именно – претендираните такива за адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лева, осъждайки длъжника да заплати само сторените разноски за държавна такса. Жалбоподателят се позовава на разрешението, дадено от ВКС в т.7 от Тълкувателно решение по тълк.д.№4/2013г., според което в случаите, когато заповедният съд не е присъдил всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива, същата разполага с изрично уредената в чл.413 ал.1 от ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Моли се съдът да измени обжалваната заповед за изпълнение, като постанови издаване на такава срещу длъжника Община Дупница за сумата от 550.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение и да върне делото на РС-Дупница за издаване на заповедта за изпълнение. Претендира се присъждане на сторените в настоящото производство разноски за държавна такса.

Препис от частната жалба е бил връчен на длъжника Община Дупница, която в рамките на предоставения срок е подала отговор. В отговора се поддържа недопустимост на частната жалба на дружеството, като се възразява срещу правилността на направената в нея квалификация за наличие на отказ за присъждане на разноски, обективиран мълчаливо от районния съд в издадената заповед за изпълнение, като се акцентира на липсата на представен от заявителя списък по чл.80 от ГПК, очертаваща недопустимост на исканото изменение. В отговора също така, се сочи, че дори да бъде счетена за допустима, частната жалба е неоснователна, тъй като адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лева е прекомерно завишено спрямо фактическата и правна сложност на спора. Моли се съдът да остави жалбата без разглеждане, а евентуално – без уважение, с произтичащите от това законни последици.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.413 ал.1 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява частично основателна. Съображенията за формирания извод се заключват в следното:

РС-Дупница е бил сезиран със заявление по чл.410 от ГПК, подадено от „****“ ООД, с ЕИК ****, чрез управителя К.В.ИЛ., против Община Дупница, с ЕИК ***, гр.Дупница, пл.„Свобода“ №1, съдържащо искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за сумата от 4 500 лева, представляваща подлежаща на връщане гаранция, внесена от дружеството, в качеството му на изпълнител по сключен с Общината, в качеството й на възложител, договор от 25.08.2006г. за управление на общински недвижим имот – Депо за твърди битови отпадъци, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. В т.9 от заявлението дружеството е поискало присъждане и на разноските по делото, в това число – държавна такса и адвокатско възнаграждение. Към заявлението, освен други документи, дружеството е представило: пълномощно, с което „****“ ООД, чрез управителя си К.В.ИЛ., упълномощава адв.Кирил Груйчев от АК-София с правото да образува заповедно, исково и/или обезпечително производство срещу Община Дупница, да осъществява процесуално представителство на дружеството и т.н., както и договор за правна защита и съдействие, според който адв.Груйчев да образува заповедно, исково, изпълнително и/или обезпечително производство срещу Община Дупница, да осъществява процесуално представителство и др. срещу задължение на дружеството да заплати на адвоката възнаграждение в размер на 550 лева, същото – заплатено изцяло и в брой, за което договорът да служи като разписка.

На 07.04.2017г. съдът по образуваното пред ДРС ч.гр.д.№619/2017г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредил длъжникът Община Дупница да заплати на заявителя „****“ ООД, следните суми: главница в размер на 4 500.00 лева; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.04.2017г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 90.00 лева – внесена държавна такса.

Препис от заповедта за изпълнение е бил връчен на заявителя на 11.04.2017г., а на длъжника – на 18.04.2017г.

Община Дупница е подала възражение против заповедта за изпълнение в законоустановения срок по чл.414 ал.2 от ГПК.

На 20.04.2017г. дружеството-заявител е подало разглежданата частна жалба против заповедта за изпълнение, в частта за разноските.

Частната жалба е допустима. По отношение на настоящата хипотеза е постановена задължителна съдебна практика, съдържаща се в Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г., ОСГТК, т.7, според която, когато произнасянето на заповедния съд по искането за разноски е погрешно, включително – когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива, заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413 ал.1 от ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 от ГПК. Настоящото разглеждане не е предпоставено от представянето на списък на разноските, тъй като не се осъществява по реда на чл.248 от ГПК.

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Дупница съдебен акт – заповед за изпълнение за валиден такъв и за допустим в обжалваната му част.

Извършвайки преценка относно правилността на заповедта за изпълнение в обжалваната й част, ОС-Кюстендил намира същата за неправилна, а разглежданата жалба- за частично основателна, поради следното:

Заявителят е бил представляван от адвокат. Своевременно, в подаденото заявление дружеството изрично е претендирало присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Заявлението е било уважено изцяло, поради което, съгласно общите правила на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на заявителя е следвало да се присъдят сторените разноски в заповедното производство, в това число и адвокатското възнаграждение.

Видно е от заповедта за изпълнение, че РС-Дупница е присъдил в полза на заявителя само разноските за заплатена държавна такса, без да се произнесе по тези за възнаграждение за адвокат. Такова е дължимо на общо основание, което очертава неправилността на първоинстанционния акт в обжалваната му част.

Доколкото съдът следва да следи дали разноските са действително направени, трябва да се отбележи, че в конкретния случай от приложения към заявлението договор за правна помощ е видно, че договореното адвокатско възнаграждение е било реално заплатено. Същото е в размер на 550.00 лева.

Ответната страна прави възражение за прекомерност. Минималното възнаграждение, което би се дължало по делото, е определимо по правилата на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7 ал.7, предл.трето от цитираната наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 лева до 5000 лева, възнаграждението е в размер на 300 лева + 7 % за горницата над 1000 лева.

В случая половината от стойността на претендираната сума от 4 500.00 лева е сумата от 2 250.00 лева, т.е. минималния размер по Наредбата възлиза на 387.50 лева.

Настоящият съд, като съобрази действителната фактическа и правна сложност на развилото се производство, намира, че заплатеното от заявителя възнаграждение в размер на 550.00 лева е прекомерно спрямо горните, поради което счита, че възлагане на длъжника на разноски в размер над минималния определен по Наредбата би било неоправдано.

Изложеното налага потребността заповедта за изпълнение, в частта за разноските да бъде изменена, като длъжника Община Кюстендил бъде осъдена да заплати на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 387.50 лева, а делото следва да се върне на РС-Дупница за издаване на заповед за изпълнение.

Неоснователна е частната жалба, в частта относно разликата над 387.50 лева до претендираните 550.00 лева.

Настоящият състав намира, че искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство (за държавна такса), не следва да се уважава, с оглед обстоятелството, че липсва основание същите да се възложат в тежест на длъжника. Последният не е станал с поведението си причина за завеждане на настоящото производство, доколкото същото е резултат на пропуск на заповедния съд да се произнесе по всички направени разноски. По изложените съображения, разноските следва да останат в тежест на страната така, както са направени.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.04.2017г., издадена по ч.гр.д.№619 по описа за 2017г. на Районен съд-Дупница, в частта за разноските, като ДОПЪЛВА същата в следния смисъл:

РАЗПОРЕЖДА длъжника Община Дупница, с ЕИК ***, гр.Дупница, пл.„Свобода“ №1 да заплати на заявителя „****“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в *******, представлявано от управителя К.ИЛ., и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 387.50 лева (триста осемдесет и седем лева и петдесет стотинки).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба против заповедта за изпълнение, в частта за разликата над 387.50 лева до претендираните 550.00 лева разноски за възнаграждение за адвокат.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Дупница за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 387.50 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.